Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НАЧАЛОТО НА ЗИМАТА

web

I

Виж какъв сняг пада и пада цяла вечер!
Вчера нямаше снежна виелица, а утре дори не ще си я спомняме.
Колко странно - съвсем доскоро ни плашеха
черните улици.
Сега не ни е страх и виелицата не вие. Всички чучулиги
                                                                                      са спасени.
Виж, мила моя - цели със сняг сме засипани.

II

Изобщо аз съм неудачник - все не ми върви.
Искам всичко да е някак по-добре,
а май пак върви към кавга:
Бързам за среща с теб,
а сякаш напук под носа ми
се изплъзват такситата, ядосват ме
червените им задни светлинки.
Като чужди отново живеем, един от друг отдалечени.
Времето като лепкав охлюв пълзи.

Два малки врабеца стоят на жиците, настръхнали
                                                                            от студ.

Жици безчет като поводи оплитат улиците на града.
Десетки кули се изправят на задните си крака, сякаш коне
                                              разгневени, захапали своите юзди.
До смърт уморени атланти опират гръб в старинните стени
и мускулите на мишците им набъбват.

Ето я, тази зима,
Тази наша мечта, присънила ни се отново.
На сутринта дойде пощальонът и донесе телеграма:
"Отегчение" - само една дума.
Очакваното започна да се сбъдва още с неговото идване.
С теб се превърнахме в сенки, изпълнени с подозрение.
А на хоризонта залезът както и преди се редува с изгрева.

III

В Лятната градина
бяло-побеляло от сняг.
Зад черната ограда броди вятърът,
подслон си търси за нощта.

Стои нощната стража и подрънква с ключовете -
сега ще затвори вратите,
ако не ни забележи,
ще се наложи
да търсим незаключени още.
Сбогом,
Лятна градина,
подай ръка, ветре,
дано успея да запазя
докосването на дланта ти
и ръждивото проскърцване
на пантите.
Стоим в снега.
Затваря старият пазач градината и ключовете крие.
А бухалът, объркан и стъписан,
като дете се смее и плаче.

 

 

© Петерис Зирнитис
© Аксиния Михайлова, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.12.2009, № 12 (121)