Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

web

Нашите свойства и състояния се предават
на вещите и предметите. Ние ги заразяваме с тях.
Вещта не може да бъде радостна, не може
самотна да бъде. Ние със самота
сме я заразили.
Ако напуснеш онзи дом, в който самотен
си бил, самотата в него остава и,
когато се върнеш обратно, тя те очаква.
Самотни са килимчето и столовете.
Самотни са свещниците.
Самотен е кремът за бръснене.
Но най-самотни от всички са вратите на
гарата.
Всички предмети и вещи - някога, много някога,
са били живи същества, самотата
ги е погубила.

 

 

© Имантс Зиедонис
© Аксиния Михайлова, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.12.2009, № 12 (121)