* * *

web

Мъничък мой, не яж, когато някой пее близо до теб! Мъничък мой, не яж никога, когато се пее близо до теб, мъничък мой! В сърцето на тази песен една много малка
душа се моли, може би е страшно гладна в този момент. Мъничък мой, не яж, когато някой пее близо до теб.
Мъничък мой, не пий, когато някой пее наблизо.
Някъде около теб авлига пее, зове дъжда, търси роса по листака. Съвсем близо авлигата зове и пее - гладна и жадна. Мъничък мой, ние сме един народ от ненаситни чревоугодници, ала ти остави лъжичката си в купичката, когато някой пее близо до теб, мъничък мой.
Не гледай онзи чичко, който яде, мъничък мой, не следвай неговия пример. Той е изял всичките песни, които е знаел, и вече не може да различи песен от салата.
Лъжицата и песента споделят една обща врата. Дали лъжицата ще спре точно пред устата, от която излиза песента?
Мъничък мой, вземи лъжичката си и я постави встрани, остави песента да премине първа, мъничък мой...

© Имантс Зиедонис
© Аксиния Михайлова, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.12.2009, № 12 (121)