Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА ДЪРЖАВНИЯ ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА И ЗА УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ

Ваня Костова, Янка Николова

web | web

Държавните зрелостни изпити (ДЗИ) повишават цената на средното образование, мотивират учениците да усвояват системно и трайно учебния материал, да повишават знанията и уменията си, а също така стимулират преподавателите да работят качествено и отговорно. ДЗИ проверяват както учениците, така и техните учители и са гарант за добре свършена работа и от двете страни.

На пробната матура учениците имаха възможност да избират между литературноинтерпретативно съчинение (ЛИС) и тест. Сега двата изпитни варианта са обединени. В сайта на МОН е публикуван примерен тест, известна е и изпитната програма.

Бихме искали да насочим вниманието към теста и да изясним как е структуриран, доколко е свързан с учебния материал, а също така да изразим своите прогнози и очаквани резултати.

Условно тестът би могъл да бъде разделен на три части. Първата съдържа въпроси от областта на съвременния български книжовен език, втората - от българската литература, а третата изисква да се създаде ЛИС върху изучавана литературна творба или откъс от такава. Продължителността на изпита е пет астрономически часа.

Първите 25 въпроса от теста обхващат всички дялове на книжовния ни език. Те са свързани с извличане на информация от текст, с резюлиране на текст, с лексикологията, с правописа и пунктуацията. Част от тях се отнасят до материал, който се изучава в горния курс - това са теми за текста, стиловете и социокултурните сфери. Гимназистите се обучават да извличат информация от устен и писмен текст, да изпълняват различни задачи от областта на стилистиката.

С други тестови въпроси се проверява преносът на знания от основната образователна степен. Една част от тях са свързани със синоними, антоними, пароними, омоними; друга - с частите на изречението и на речта; трета - с видовете изречения по състав и строеж. Именно тук зрелостниците биха срещнали затруднения, тъй като този материал основно се изучава в 5., 6. и 7. клас.

Още по-тревожен е въпросът за упражненията в учебниците по български език, в които рядко се откриват тестови задачи. (В учебника за 8. клас на издателство "Просвета" има няколко обобщителни теста, но в този на издателство "Анубис" такива липсват.) За да подготви добре своите ученици, учителят сам трябва да съставя тестове, които не може да апробира.

Тестът като форма за проверка и оценка на знанията и уменията навлезе при всички учебни предмети, но книга за учителя с тестове към учебниците, изработени на основата на науката тестология, липсват. За съжаление МОН не предлага на преподавателите стандартизирани тестове, по които задължително да се работи и чрез тях да се проверява как се усвоява новото учебно съдържание, да се анализират и отчитат резултатите. Грижата за обучението на учениците да работят с тестове е вменена изцяло на преподавателите.

Вторият дял на теста проверява знанията по българска литература. Ако учениците познават съдържанието на литературната творба, чели са внимателно художествените текстове и са усвоили литературната теория, ще отговорят правилно на повечето въпроси. И при обучението по литература се сблъскваме с липсата на достатъчно тестове, поместени в учебниците. Такива (по два-три) можем да открием в тези на издателствата "Анубис" и "Диоген", но тяхното количество едва ли е достатъчно за пълноценна подготовка на учениците и за ползотворна работа на учителя.

На книжния пазар вече могат да се намерят немалко помагала с тестове за ДЗИ, но доколко те са съставени добре, отговарят ли на необходимите критерии, е трудно да се каже. Преподавателят отново сам трябва са се справя с подбора на тестове или сам да ги съставя. След като МОН е решило, че зрелостните изпити ще стартират, необходимо беше да състави екип, който да изработи насоки за примерни тестове, които да са част от учебниците и да могат да се ползват от ученици и учители.

Последната част от теста за ДЗИ по български език и литература е за създаване на ЛИС върху изучавана творба или върху откъс от такава. Чрез нея се проверяват не само езиковите компетентности на зрелостниците, демонстрирани при тестовите задачи, но и уменията те да се прилагат при създаване на интерпретативен текст; установява се доколко учениците могат да вникнат в художествената творба, да разсъждават по зададения литературен проблем, да създадат цялостен, завършен, логически последователен, убедителен текст, който да е и композиционно, стилистично, технически, графически и комуникативно издържан. Обемът трябва да е до четири страници. Струва ни се, че този обем на интерпретативния текст е голям. Мнението ни се основава върху опита на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", чийто изпитен тест предполага същата задача да бъде изпълнена в рамките на триста думи, т.е. на около две страници. От друга страна, фиксираният обем на текста би могъл да притесни и затрудни зрелостниците, тъй като някои от тях пишат точно, кратко, стегнато, имат дребен почерк, а други са по-обстоятелствени в разсъжденията си или пишат с едри букви.

Последният въпрос, който бихме желали да засегнем, е за неясния начин на санкциониране на допуснатите грешки. За ЛИС са предвидени 30 точки, но никъде не е посочено по колко ще се отнема за типовете грешки. Така нито учителите, нито учениците имат точна представа за критериите за оценяване както на съчинението, така и на останалите тестови задачи.

От всичко казано дотук бихме направили следните изводи и препоръки:

- Провеждането на ДЗИ е необходимо, за да се реабилитира качеството на нашето средно образование и да се мотивира трайното и качественото овладяване на учебния материал.

- Подготовката по морфология, синтаксис и лексикология да продължи и в гимназиалната степен.

- Уроците за нови знания да бъдат следвани от достатъчно на брой часове за упражнения.

- Да се създадат стандартизирани тестове, които да се включат в учебниците и чрез тях да се диагностицира как се усвоява учебният материал.

- Да се създаде книга с тестове за учителя, с която да се работи във всички български училища, но тя да дава и възможност за творчески вариации от страна на учителя.

- Освен за резюмиране (25-а задача) да бъдат включени и други задачи върху текст: създаване на конспект, CV, молба или заявление по зададени параметри.

- МОН да осъществява обратна връзка с преподавателите, а не само да експериментира с нови програми и да въвежда ново учебно съдържание, без да проследява резултатите.

- Резултатите от ДЗИ да служат като вход за всички специалности във висшите училища.

- Професионалната колегия и обществеността да осмислят и да приемат факта, че невсички зрелостници ще положат успешно зрелостните изпити, че средното си образование ще приключат само онези, които са придобили качествени знания и умения.

 

 

© Ваня Костова, Янка Николова
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2008, № 2
© Електронно списание LiterNet, 30.06.2008, № 6 (103)

Други публикации:
Български език и литература, 2008, № 2.