КАРДИФ

web

в прегръдката си океанът ме заключи
полазиха студените течения
а после топлите донесоха
знамения от крал артур
писмо в бутилка
сър галахад от замъка
един граал във който да събирам впечатления
и миризми на уелс

чета на келтски твоите послания вода
разливам се до атлантическия ти гръбнак
опирам се на морските ти кончета
на водораслите и на медузите
лежа като в хамак
на лодката
оставена сама сред дюните
и съм щастлив човек
защото
едни треви ми свиреха
на контрабасите на своите зелени корени

земята тук е тъй окръглена от въздух
и от мълнии
по мъжки груба като длани на ръгбист
и същевременно загадъчна
като жените на рибарите

красива съм по улиците с къщи остри като рог
а минувачите ме гледат влюбено
и ме оставят
да врежа тялото си в този объл залив
и да премина под дъгата без да се променям
крадат от мен
от топлият ми юг
гравиран до последно по сърцето

© Станислава Станоева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.03.2009, № 3 (112)