ЗАЛЕЗ

web

Пак изучавам трепетно и нямо
и проумявам твойто потекло
по Запада, извил на твойто рамо
като туптящо огнено крило.

Повярвай ми, по-ярко, по-голямо
пространството до днес не е било,
но ти си зад пространството и само
дете да те целуне би могло.

Затуй ще изгоря до кост, сурово
като на костер в своето сърце
и пак ще се родя от дух и слово -

за да докосна в снежна непоквара
усмивката на твоето лице
не просто с устни - с детската си вяра.

© Радко Радков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.12.2011, № 12 (145)

Други публикации:
Сонети на Любовта. Велико Търново: Абагар, 2006.