ЦВЕТЯТА НА МАМА

web

Две босоноги хлапета се гонят със смях
по стария път, побелял от безумно очакване.
Премаляла от завист, мечтая да хукна след тях,
ала нещо ме спира. Спомен ме вика отнякъде...
"Да поливаш цветята!" - чувам строгия глас на мама.
Тя припряно догонва група жени към полето.
Аз щурея безгрижно по пътя - насищане нямам,
и забравям заръката майчина, всички нейни съвети.
Вечер мама се връща, превита от умора безкрайна.
Аз треперя от страх, а пък тя се усмихва красиво.
Все си мислех тогава, че сигурно някаква тайна
знае скрито от мен. Но се чувствах така щастлива!
Всеки ден ми заръчваше мама
                                                да поливам цветята.
Всеки ден аз по прашните улици
                                                летях като хала.
Не усетих тогава кога си е тръгнало лятото
и кога съм пораснала, а пък мама - съвсем остаряла.
Гледам стария път и смирено се питам къде са
тези слънчеви летни цветя, по-красиви от песен?
Те навярно са още във двора на моето детство
И ме чакат да ида при тях. Но вече е есен...

© Петранка Божкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.08.2008. № 8 (105)