ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И БАЛКАНИЗАЦИЯ, ИЛИ ОТ КОМПЮТЪРА КЪМ ДУШАТА

Мирослава Кортенска

web

В началото на ХХІ век визията за съвременно общество се свързва с модерните технологии и медии, които създават общи стандарти на информираност и живот. Светът, превърнат в едно обозримо, макар и голямо село, намери своята дефиниция в глобализацията. Ако се вгледаме в ежедневието на европееца, американеца или японеца, е ясно, че то е свързано неотменно с общуването с компютъра и интернет и все по-малко с непосредствени живи контакти с хора. Звънецът на електронния часовник, кафемашината, колата, офиса, компютъра, размяната на електронна поща, телевизионните емисии... Модерният човек общува повече с нежива материя. Може би затова компенсира с психоаналитик, източни медитации и колективни зрелища.

Ситуацията на Балканите, в България, е коренно различна. Средният българин поради своя стандарт на живот не може да се оплаче от липса на контакт с обкръжението си. Той стои на опашки за какво ли не, блъска се все още в трамвая или рейса, живее в малко жилище със семейството си. Българинът няма нужда от психоаналитик, защото има приятели, с които споделя проблемите си, в семейството са все още твърде запазени връзките между родители и деца. В началото на ХХІ век България и Балканите твърде малко приличат на глобалното село. В този регион театърът е едно от най-обичаните изкуства, защото е продължение на ежедневния контакт, съществуващ между хората.

И така, различията, които се очертават в стандарта на живот и мотивациите и формите за общуване в началото на ХХІ век, са твърде показателни. Тук - на Балканите, и там - в глобалното село. Важното е, че в центъра стои човекът и човешкото общуване като основна ценност. Технологията на съжителство между тези два различни типа пейзаж, начин на живот, общуване и необходимост от духовност е казусът за дебат и разрешаване в началото на новото хилядолетие. Интегрирането на Балканите и техните богати културни традиции към стандартите на глобализацията е процес, свързан с цялостното развитие на региона.

Един от основните проблеми, който е сериозна пречка за динамиката и напредъка на този процес, е така наречената балканизация. В нашия регион, съставен от живи, богати и широко комуникативни култури, определено се наблюдава затваряне на културните елити, липса на диалог и познание един за друг. Всеки среден българин се интересува и познава по-добре френската, немската, английската, американската култури, отколкото албанската, сръбската, румънската или турската. За съжаление, такъв е профилът на интелектуалния елит не само в България, но и на съседните страни - една спрямо друга. Може би точно на непознаването се дължат до голяма степен противопоставянето, антагонизмът и агресията на Балканите. И преди всичко на това, че творците и интелектуалците от региона не са обединявали усилия, не са се превръщали в коректив на случващото се, не са се изправяли категорично срещу масивите на национализма, срещу безумията на войната.

В рамките на тези деформации на регионалната специфика, на тази балканизация са се създали и стереотипи, на които се робува. Съществуват стереотипи, в рамките на които битува представата за турците като жестоки и агресивни, за гърците като хитри и коварни, за албанците като глуповати аутсайдери. Голям дял за формиране на тези стереотипи на Балканите имат творците, които чрез произведенията си са ги затвърждавали. Изкуството, чиято мисия е да се противопоставя на стереотипите, днес трябва да осъзнае важността й. Спасението е интелектуалците на Балканите да започнат един пълноценен диалог без предубеждения помежду си, което ще бъде гаранция за новия климат в региона ни. Защото именно интелектуалците и творците са реален коректив, те са реална сила, именно те могат да понесат отговорност за ценностите и посоките на развитие както на собствените си страни, така и на балканския регион като цяло. Пътят е в изграждането както на диалогичност и интегритет, така и на отговорности спрямо бъдещето на Балканите. Омразата, враждите, противопоставянето, сепаратизмът, верската нетърпимост са част от изминатия от нас път. Нека не ги пренасяме и в ХХІ-ви век. Това до голяма степен зависи от нас самите. Защото пътят към европейската общност, към цивилизацията на ХХІ-ви век минава през балканската общност.

Балканите като кръстопът, свързващ Изтока и Запада, са били и продължават да бъдат стратегически важно място и за Изтока, и за Запада. Естествената отвореност, гостоприемство, диалогичност и толерантност, характерни за народите, обитаващи такъв голям кръстопът като Балканите, са били доминирани в определени периоди от историята от насилие, войни и антагонизъм. Този дуализъм в съдбата на кръстопътния човек, обитаващ Балканите, тази двойствена същност, белязала неговия характер и култура, са особено интересен обект за изследване, доста често неразбираем за европееца - с абсурдното съчетаване на несъчетаеми на пръв поглед прояви. Когато светът върви към глобализация и интеграция, когато границите вече нямат значение, на Балканите се водят войни за разделение, за нови граници. Но ако днес именно балканските интелектуалци и творци се противопоставят на това безумие, обръщайки се към позитивната страна на кръстопътния човек, ако наложат именно тези ценности и тази визия за развитие на Балканите, наистина ще успеем да излезем от повтарящите се клопки на противопоставяне, които превърнаха региона в барутен погреб, а балканците - в тъмни субекти. Дискутирането, изповядването чрез изкуството на натрупани агресии, освобождаването на родовата и емоционалната ни памет от всички трагедии, абсурди и катастрофи на Балканите е пътят, по който могат да бъдат разтоварени всички деформации на балканизацията. Между впрочем така са създадени всички значими творби в региона, дали идентичност на неговата специфика, нахранили въображението и събудили възторга на Европа и света.

Балканите са люлката на световната култура, тук са наслоени множество културни пластове - от траките, през славяните, древните гърци, римляните до оргиналните съвременни култури на балканските страни. Тези културни пластове трудно могат да бъдат обособени в техния чист вид. Именно затова на Балканите културният национализъм е утопия. Кръстопътният човек е живял векове наред именно с ценностите на една многопластова културна среда. Гръцкият поет нобелист Елитис в един свой стих увековечава този балкански феномен категорично заявявайки, че нито един пласт от многовековните натрупвания не трябва да бъде заличен. Днес е особено важно да актуализираме тази истина за балканската културна общност не само като многовековна традиция, но и като съвременна практика. Затова битуващият днес артколаж между балканските културни феномени е важна тенденция в съвременния пейзаж на региона ни. Примерите могат да бъдат много, важна е посоката на диалог, интеграция и общност на Балканите.

© Мирослава Кортенска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.12.2008, № 12 (109)

Есето е номинирано и представено на Форум за културата през 21. век във Френската академия на изкуствата в Париж,
при закриването на Културния сезон, свързан с Френското председателство на Европейския съюз.