СКИТНИКЪТ И МОРЕТО

web

Докато играе белот
с мръсни картинки
в крайбрежната кръчма,
той си мисли за странни неща:
какво се ражда
от прелюбодейството на бръшляна
с голата стена - нищо,
(а лозата е вярна на пясъка,
маслината - също);

колко ли струват кошовете
със сребърните слитъци на сафридите
и онова албиносово камъче,
изхвърлено от вълните?
Кой навива долу по дъното
на раковините грамофоните,
когато засветят над тях
медузите - като абажури?

Защо надуваемите китове
не се самоубиват на брега,
където издъхва истински делфин
и слънцето чопли плацента
на абортирала бисерна мида?
(А скаридите продължават
да правят плочки
във фитнеса на вълнолома.)

...После той хвърля картите
(голата му блондинка купа
губи играта на всичко коз)
и отива на брега
да събира празни бутилки,
и ей тъй да загърне в синя хавлия
изплуващата нимфа,
парясана от морето -
тъкмо като за него.

© Георги Николов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.02.2013, № 2 (159)