Георги Н. Николов

web | Морето в българската периодика XIX-XX век

Факт е, че българите вземаме от морето повече, отколкото даваме - от минали години, днес и до незнайното бъдеще, когато от него явно ще черпим главно спомени. Сега ловим риба, чиято популация трудно възстановява уловените количества, произвеждаме сол, вайкаме се, че рапаните намаляват, ала ги товарим в лодките за продажба. Забраненият за строителство от определени места пясък вграждаме в ново строителство, разваляме дюните, защото пречат на разни "апетити", а при направата на нови кейови места изгребаният от дъното грунт се изхвърля не непременно там, където е указано - за по-евтино, разбира се. А когато сме на море и не ни виждат, дънният трал ни поднася приятни изненади: не по-малко изненадани калкани и писии, оловни щокове и каменни котви, някоя строшена амфора... всъщност, каквото Бог е дал за деня.

Какво даваме в ответ на морето? Чистота и неприкосновеност, гарантирани от държавните институции и Граничната охрана. От своя страна обществото се отчита с "грандиозни" протестни шествия и пламенни обръщения, чийто практически ефект е нулев. Още повече, когато пък става дума за опознаване на морето от младите люде не непременно от пощенските картички. И тук на помощ ни идва паметта, защото и морски колонии от 30-те и 40-те години на миналия век вече просто няма. Няма и народни фондове за закупуването на нови кораби, а е имало. Нека припомним някои от тях, публикувани в сп. "Морски сговор", бр. 14, г. І, Варна, 16 април 1935, стр. 2: "Фонд "Крейсер "Отец Паисий", основан през 1913 г. от група железничари със сумата 400 хил. лв. Фонд "Крейсер Св. св. Кирил и Методий", основан през 1915 г. от г-ца Мара Евстатиева, 4 хил. лв.; Фонд "Комитет народен флот при флота на Н. В.", основан от служещите във Флота; Фонд "Българска военна флота", Фонд "Учебен кораб "Отец Паисий", Фонд "Кръстосвач Бяло море", друг фонд, трети по името "Отец Паисий", Фонд "Роден флот" и т.н. Видно е, че всички те, създадени от хора с различна професия, нагласа и образование, какъвто е случаят с инициаторите за кръстосвача "Бяло море" - ученици от Слетите гимназии на град Враца през 1934 г., са адресирани към военния флот. Днес, в нов век и след толкова години, сме далеч от ратуването за каквато и да е нова милитаризация, връщане на стари-нови земи и почистване праха от блянове, нямащи нищо общо със съвремието на 21. век. Само се питаме - как новите българи на споменатия век, доколкото са останали в пределите на страната, при искрено желание ще опознаят морето? Да, има яхт-клубове, а Морското училище - и ветроход. А останалите?

У нас се събират пари за наистина сериозни начинания: за болни деца, сираци, за лечение в странство и за какво ли още не. Не може ли от хора, познаващи морето, плавали години наред в разни части на Световния океан, от ентусиасти, общественици, сериозни бизнесмени и с участието на държавата впоследствие, да се създаде аналогичен, съвременно звучащ морски фонд? Целта му би била изграждането на материално-техническа база за запознаване на подрастващите, от Варна, от Бургас, от цялото крайбрежие, но и от вътрешността на страната с морето, морските професии, съвременните риболовни технологии, най-новото корабно оборудване, основите на навигацията и на корабните машини и механизми. С набиране средства за малък кораб, подходяща литература, учебна техника и платени курсове, завършващи със също такова учебно плаване в териториалните води на България. Убедени сме, че за такава инициатива българинът от различни възрасти и от разните краища на страната ще развърже кесията си - още повече че практическият смисъл е очевиден и ползата му за младите българи - също. Е, скептици ще се намерят, както и отрицатели. Но българското Черно море не се състои само от хотели, ресторанти и кебапчийска романтика, а и от професионализъм. Не само от летен романтизъм, изразен в "чипкане на плажа до коляно" според поета-маринист Чони Чонев.

Защо са всичките тия редове по-горе? За да се върнат младите люде при морето чрез идеята за споменатия фонд, който практически е съвсем реално осъществим. Другото е от лукаваго...

© Георги Н. Николов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.03.2010
Георги Н. Николов. Морето в българската периодика XIX-XX век. Варна: LiterNet, 2009-2010