* * *

web

ИСКАШ ДА СЕ ОБАДИШ НА НЯКОГО. По-добре на себе си. Няма човек, с когото можеш да поговориш сега. А и преводът ще отнеме много време. Обади се на тази неясна част, която ще потърсиш в другия.
Толкова много мисли имах тази сутрин.
Искам да питам и да отговарям.
Достигнах възрастта, когато мога да правя и двете.
Но в усамотение идват въпросите с кротки муцуни и се дават да им отговориш.
Да избягам. Да ида в манастир.
Но животът ме изкушава.
Колко много и противоречиви желания ме спохождат, ме газят... НЕПРЕКЪСНАТО се виждам - пътувам, вървя към нещо, лека отвън и отвътре или пък превърната в сито,
през което минава света, наблюдавам
как препречват, доколкото могат, моите желания ветровете отсреща...
Е, мога ли, така добре заслонена, да пиша?
Книга за невъзможността да се живее освен писмено.

© Виргиния Захариева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.06.2008, № 6 (103)

Други публикации:
Виргиния Захариева. Кадрил късно следобед. София, 1996.