Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СВ. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ

Венцеслав Николов

web

Герои

Климент, Климбо - плътен бас
Наум - недоверчив и заядлив
Горазд, Горчо - треперлив тенор
Савата - мислител, песимист
Ангелария, Ангел - начетен, ерудит, с кънтящ глас

Всички прилики с действителността са случайни.

 

Присъни ми се сън.

Бях ходил цял ден по Балкана. Слязох в Манастира, за да го разгледам. В църквата запалих две свещички, едната за здраве, другата, както си му е реда, за упокой. Седнах в ъгъла на един от столовете с високи облегала около стената. Беше тихо, умиротворено. Отпуснах се и без да забележа, съм заспал. Събудих се от някакви гласове. Говореха тихо, но ги чувах съвсем ясно.

- Горчо, май че затвориха - каза плътен бас.

- Да, чух как щракна резето - отговори му треперлив тенор. - Я бутни Савата, стига е дрямал.

- Ако искаш да знаеш, не спя, а размишлявам - обади се бавно този, когото нарекоха Сава.

- Ха, че ти от 100 години друго не правиш. И какво, измисли ли нещо? - този път гласът дойде от отсрещната стена.

- Ти, Науме, все се подиграваш. Но да знаеш, не идват хубави времена за нашето дело.

- Абе ти все нещастия предричаш. И по какво позна?

- Ти не чу ли Ангела като разправяше одеве, всички започнали да пишат с тази пуста латинска азбука!

- Даже повече ще ви кажа, братя - прокънтя под свода на малката църквичка.

- Ш-ш-ш-т - зашъткаха от всички страни.

Чу се леко тупване. Предпазливо погледнах от стола си, от срещуположната, северната стена на църквата ясно се показваха лицата на четирима от светиите. Петият, едър мъж, разтриваше краката си на пода и правеше малки крачки.

- Ох, отекоха ми коленете от това пусто висене. Защо не слезете и вие, братя, няма никого, да се поразтъпчем малко.

Видях как фигурите на светиите се отделиха от образите си, нарисувани на стената, и просто прекрачиха в средата на църквата. И петимата бяха с черни раса, около главите им - светло кръгче. "Ами да, нали са светии" - помислих си аз.

- А колкото за тази пуста латиница - прокънтя пак гласът на Ангела и отново всички му зашъткаха. - Та да знаете, наистина всички вече пишат на проклетата, започнаха да забравят азбуката ни - опита се той да сниши гласа си.

- И какво, вместо хубавите ни букви Ш и Щ, като германеца по три, че и четири знака ще слагат?

- Кажи им, Горчо - каза Ангел.

- Съвсем объркана работа се е получила, братя - чу се треперливият гласец. - Има да се смеете, като ви кажа как пишат думата щастие, например.

- Как, как? - попитаха от няколко страни.

- За да не пишат всичките латински букви слагат цифрата 6 и после Т-то. 6t-astie.

- А някои даже и Т не слагат, направо и двете букви с шестицата заместват - каза пренебрежително Климент.

- А как разбират кога е Ш, кога Щ?

- Сещали се по смисъла... А за нашето "Ч" слагат цифрата 4. Ето така се пише сега: 4исло, защото 4 започвало също с четворка - нарисува той с пръст на стената.

- По-добре една чавка да рисуват, и тя със същата буква започва. Защото на тях "чавка им е изпила ума", както казваше едно време баба ми - обади се сърдито Ангел. Такива хубави букви сме им дали, а те...

- Ще забравят нашата азбука, ще видите - изпъшка Савата - казвам ви.

Светиите се умълчаха замислено.

- Най-възмутителното знаете ли? - чу се след малко басът на Климент. - Със собствените си уши слушах: един младеж разправяше, че пишел писмата си на "Методиевица", защото Кирилицата не минавала. Какво ли ще кажат нашите учители, ако чуят това, за срамотите...

Климент се обърна към ликовете на Кирил и Методий и се прекръсти.

- Ами защо се сърдиш, бе Клименте, нека пък и на глаголицата да има писменост, хубава азбука е тя, оригинална. Нека децата я учат, и пишат на нея, и славят името Методиево, да пребъде то във вековете - възрази му напевно Наум и се поклони към Солунските братя. - Да се слави името...

- ... името.

- ... името им - набожно се прекръстиха и замърмориха и останалите.

- Абе ти не разбра ли? - недоволно каза Климент - красиви бяха буквите на глаголицата, но нея отдавна я няма, забравиха я всички. Никой не пише вече на нея. Латиницата наричат с името на нашия учител Методия. Кощунство е това! За какво бяха борбите, ходенето в Рим...

- Казвам ви, казвам - темпераментно го прекъсна тенорът на Горазд, - напразно толкова се трудихме, нищо не заслужават тези, младите. Не им трябваше азбука на тях. Нека си останат неуки, да не разбират какво им се чете в църквата...

- Много си ги виждал ти на служба! - обади се Наум. - Ако изобщо влязат в църквата, завъртят се, поогледат се, вирнат глава нагоре, ама не Господа Иисуса Христа търсят, ами гледат какво е вапцано горе. После запалят по една свещичка, но ей така, от кумова срама и... яко дим.

Светиите млъкнаха.

- А, таковата - угрижено попита Савата, - Клименте, ти си най-ученият, как смяташ, то като няма да пишат с азбуката, комай и Празника на Първоучителите ни ще отменят, а?

- Аз да ви кажа - намеси се авторитетно Ангеларий, - има някои тенденции, които сочат за трансформации в общественото съзнание. Според последните социологически проучвания...

- Ангеле, хубаво го рече това, но остави сега Климента да го преведе на нашенски - заядливо го прекъсна Наум. - Хайде, Климбо.

- Какво да ви кажа, братя, не е лесно да се изрече - бавно поде Климент. - Като гледам как започнаха да заместват буквите с цифри, струва ми се, не дай, Господи... Не след много време вместо да честват Солунските братя, през май ще празнуват "Празника на арабските цифри" - поклати той глава. - Но не вярвам да заличат нашите ликове от стените. Най-паче ще ни обявят за откривателите на десетичната система, нали знаете, числата от едно до десет. И имената ни ще изпишат отдолу наново, с латиница Ibn Naum, Ibn Sawa...

Отвън се чуха стъпки, гласове. Идваха за вечерната молитва. Вратата бавно и ръждиво изскърца. Погледнах към средата на църквата, там нямаше никой. Ликовете на светците си бяха на стената, стори ми се само, че около изпитото лице на св. Климент остава леко сияние, което почти веднага изчезна.

Дано не ме види клисарят, току-виж помислил, че съм крадец - малко ли са такива наоколо.

Почаках да влязат още хора, смесих се с тях и без да ме забележат, излязох. Навън се стъмваше, но все още се четеше надписът над вратата:

"Храм Св. св. Седмочисленици". Пред манастира ресторантът беше осветен, вътре празнуваше местната златна младеж, вероятно завършването на средното си образование. Уредбата беше пусната на пълна мощност. Със скърцане на спирачките, млад шофьор едва успя да вземе завоя на твърде тясното мостче. Елегантно облечените младежи и девойки, висейки от прозорците, демонстрираха наученото в училище: "Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет! У-у-у-у-у." И пак отначало, но вече обратно: девет, осем, седем... У-у-у-у-у!

 

 

© Венцеслав Николов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.06.2008, № 6 (1031)

Други публикации:
Венцеслав Николов. Капричии. София, 2006.