Стоян Ив. Стоянов

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РА

web

Това ли е наградата ми, Ра,
затуй, че триста пъти ме преражда
да гледам на любимите смъртта,
да видя, че смъртта им ме изяжда.
Видях го вече, цял живот кръжа
над скелети, от ноктите ти скършени,
това ли е, което ти дължа,
това ли е, което ще ми върнеш.
Убий ме пак... и пак ме прероди,
снеси ме на върха на пирамида,
на сфинкса във нозете ме снеси,
но няма да съм твоята Изида
и няма да ме има в твоя свят,
дори със нокти в мене да разкъсаш
останалото мъничко небе,
останалото мъничко нескъсано.
А тях ги остави... да пият
от мъките на своите доверия,
от бликналите в тъмното сълзи,
от вярата в пропукани съмнения...