Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОБЛАЦИ НА 60-ТЕ

web

"Костинброд!" - съгледах на кибрита -
"Съдържа средно по 40 клечки."
- Ах, точно толкова! - си казах удивен,
колкото до днес, денят рожден,
по брой и чет са моите години! -

И мигом си представих аз живота си,
и го видях: На зрелостта зад хълма,
как някой пали го - година по година -
и как с погнуса после в пепелника
захвърля го на клечки овъглени.

Кажи ми, виждаш ли онези черни облаци,
които раждат се оттатък хоризонта?
А после тихо, във каданс забавен,
към нас пълзят и бавно наедряват -
чудовища в красив апокалипсис!

Това са облаците от дима на моите
години, в празен порив изгорели.
Те са променливите, купесто-дъждовни
изчадия на вътрешния климат.

В далечната си младост чух те, Дилън,
и днес, когато гледам тези облаци,
все по-дълбоко в себе си съзнавам,
че "страшен, страшен, страшен
дъжд ще падне!".
Едва ли някога ще ме напускат твоите
видения, кошмарно-хипнотични.

Но ето, че полъхна дъх и мигом
армадата от облаци разкара.
От изток той полъхна, но и също
от горните етажи на небето.
Там е сега приятелят ти Алън -
навярно той въздъхна облекчено
и неговият лъх във миг разкара
на облаците армиите мрачни.

(Той и приживе бе против войната!)

...Аз спомням си, макар и предутробно,
озона на това велико време:
Въпрос бе на почтеност, ала също
на стил младежки и дълбоко вдишване,
в ръката със цигара от канабис,
да протестираш против Виетнам.

А аз против кого да протестирам?

Днес базите военни тъй са близо:
На хвърлей място - между Ново село
и... Костинброд.

               И Костинброд? О, Боже!
Не зърнах ли в началото, че моят
кибрит е произведен точно там?

Значи така: Зад хълма костинбродски
в траншеите един войник залегнал,
играе си с кибрита на живота ми
и моя дух - година по година -
той пали и поражда тия облаци.

А вярвах аз, че в друга география,
от шейсетте към мене те пътуват.

Елате, Алън, Боб, елате Облаци,
за сетен път китарите да включим!...
Навремето светът не ви послуша,
но днес аз знам, че моята родина,
пък и в света - докрай земя ще чуят,
че страшен, страшен, страшен
дъжд ще падне!

 

 

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.11.2009, № 11 (120)