ГОРСКОТО СТЪЛБИЩЕ

web

От ручейчето
                  към поляната
                                    възлизат
три стъпала. Абсурдни и ненужни!...
Вечерникът тук само нощем слиза
да разхлади от повеите южни

снагата си прозрачна. А пък денем
сърни притичват тук по стъпалата -
да потопят муцунки кадифени
във кадифето нежно на водата.

Но по-добре във стълбището взри се!...
Не вярвам да минават само те!...
Щом слънцето сребристи ръкописи
разпръсне, сред листака се чете,

че Бог оттука също е притичал
в зори на онзи Шести ден, когато
рода ни сухоземен - според притчата -
извел е от водата на земята.

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.09.2013, № 9 (166)

Други публикации:
Ивайло Иванов. Брачни песни. София: Литературен форум, Нов Златорог, 2013.