СЕТНИ БОГОБОРЧЕСТВА

web

Пак тези уморени, сиви вечери,
които прекрояваш с твойте крачки,
и никога не стигаш по-далече,
от болката на устните прехапани!...

Коя ръка и с кой невидим нож
конците сряза като пъпни върви,
та злостен, акустираш всяка нощ
в кръга си обетован - мрака кървав?...

Гмурни се!... Свободата е вода!...
От царството на сенките излизаш.
Но колко струва тази свобода,
щом не крепи конците никой близък?...

Шумят край теб площади като клади!...
Пирува там животът - гол и нищ!...
Провираш се между телата. Сядаш.
И аз усещам - ако изпищиш,

викът като отроче изоставено
ще проглуши небесните усои,
ще рови с плач пръстта и ще се дави
във ехото на писъците свои!...

Перде е този свят върху очите ни!...
Иззад пердето - знам - Джудже таи се.
Аз с хвърлени въпроси, като с пики,
ще раздера покоя задкулисен.

Защо са в мен зачатията мъртви?...
И докога - кажи ми, аз те питам! -
като вълчица алчна ще замръквам,
със виеща утроба под звездите?...

Защо за туй, което ни тежи,
Ти думи не ни даваш под небето?...
И как, Ти, Боже, си щастлив и жив,
когато гледаш тези рани по сърцето ми?...

О, ще пръсна своя глинен череп,
да се разплиска - бясна - мисълта!...
И не костици бели, а шрапнели
ще полетят към твоя Страшен Съд!...

О, аз ще стана буца черна пръст и
под немия, изцъклен небосвод,
ще прокълна навеки тези пръсти,
надвесили се - глината ми гъста
повторно да замесят за живот!...

- - -

Тъй бих говорил вчера!... Днес синее
като сълзица сводът. И със глъч
деца се щурат боси по алеята,
като прашинки в ласкав слънчев лъч!...

И аз вървя сред тях като сред нива
от шушнещи, златисти класове!...
А пътят изтънява и завива
зад парка и в красива перспектива
отива към църковното кубе!...

И моят поглед, натежал, се вглежда:
Там, на завоя, вишна разцъфтяла!...
И, уморен от снощните премеждия,
със два-три скока, едри и небрежни,
се шмугва под юрганчето й бяло...

Аз, останал сляп в мъглата подла,
опипвам всяка педя и вървя.
И ням се моля: Боже, вместо поглед,
и вместо отрицанията подли,
дари ми ти по-верни сетива!...

И сили до Завоя!... И нататък!...
Защото посред пътната ми прах
все още съхнат, Господи, печатите
на сълзите, с които, като Яков,
се борих с Теб, додето Те познах.

1993 г.

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.11.2012, № 11 (156)