* * *

web

Хладината на очертанията ти ми спомня, че съм жив, че
тук съм бил, в парфюма ти от невени съм се спотайвал
и наркотичната тъма на устните ти съм протривал с рими
по-паметна съм те видял с походката обрана да вървиш
сред шемета на градовете и фонтаните, в крайбрежията на
дъха ти съм се крил от лоши и добри. Така мълчал съм те
във себе си, че се нашмърках целия, и плакал съм по теб във
мътните зори, по теб съм мрял, по теб се обобщих. По-

чиста смърт от това не знам - така завършена, необходима
затова навярно се оставих на поезията да ме влачи, да ме
тика. И падам си по теб Ема Бовари - по леля ти, по майка
ти, по баба ти - ебал съм ти смъртта, ебал съм ти и другото
щом ти стоиш на хълма сред дърветата, облакътила се над
музите, поетите, изкуството. Аз мога само да завиждам на
онез, които утре пак ще те възпеят и в бледоликата тъга
на римите ще те затворят. Да гинеш вътре в тях, да мреш,
да видиш кво е - безсрамна ти.

© Елин Рахнев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.04.2008, № 4 (101)

Други публикации:
Елин Рахнев. Канела. София: Факел, 2008.