Димитър Гачев

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЕЛО

web

Тук никой никого не поздравява,
на девет стъпки е ключалката за горе.
Мерата селска е като небесна митница...
и всички, сякаш, са заети да си ходят.
С конопено въже да вържат кравата.
Да го прегризе,
ако съседът някой ден не ги открие.
Да има хляб, паница вино... Смесени,
не са попара, а магичен елексир.
Да разговорят птица могат с него,
да осъмнат
със сватбените снимки на децата.
Ако надеждата е имала дробове,
по този край
те вече са
премачкани.
Къде ли другаде ще е вратата за отвъдното,
освен под корените, зейнали от сушата?
Смаляват се пред залеза човеците -
на две се сгъват.
За да се промушат.