НЕРАВНОДЕНСТВИЕ НА ГЪРДИТЕ

web

Отново идва пепелен Тирезий
с едната си ръка вее нависоко
раздраната хартиена корона на Едип
и в другата държи на златна
верижка цветовете.
Идва сега с венец от лайка
(някога с вар беше посипвал главата си).
Казват че отивал на Провъзглашението на Водите
изучавайки небесните дела
и само от време на време потрива
жалките масури гърдите си увиснали
над безусловния провал на тялото
защото знае: от всички сетива
най-незначителното - осезанието - избавя.
Зяпам сляп - каза внезапно и седна
поставил театрално жезъла си върху коленете
изгубен с дни и ненамерен още -
зяпат така към света необятните мъртви
в психиатричните клиники
всеки заклан агнец отново получава тяло
сред мълнии усилващи благоговението.
Нощта се подува и Тирезий мирише лошо
който го приближи веднага се отдръпва
запушвайки носа си с кърпичка.
Само вятърът прегръща кротко
тази старческа мърша
пълна с мрак и непорочно разложение.
Нито звук в пропастта на гърдите!
Но ние все още изпитваме радост
пастири сме на седмиците
колкото и пепелта да надвива зрението
дарявайки ни раната да намаляваме.
Затова и плодовете като пътешественици
                                            напускат дървото
пропадайки самотни в безкрайната съдба.
Тирезий диша с хрилете на абсолютното
някаква внезапна тръпка го отключва
преобръща кръвта
както беднякът
обръща старата си дреха и я прави нова.
Нищо не съществува помежду
чука на смъртта и наковалнята
на неизречимото слънце.
Онзи който не издържа звездите
крещи сега познаващ
бръсначите на бездната.

© Никос Карузос
© Яна Букова, превод от гръцки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2008, № 1 (98)