СКОРПИОНЪТ

web

Скорпионът дойде на погрешно място в погрешно време.
Нямаше как да знае.
Затътри се към нас, почти доволен,
като че носеше някакви новини,
някаква пикантна клюка, шега, нещо подобно.
Ще речеш, че крие нещо в себе си, което иска да ни каже.
Но ние не говорим неговия език
и той се насочи право към слабата жълта светлина
на входната врата.
Лица подскочи, втурна се да търси метла,
след малко се върна като гимнастичка над рогозка.
На скорпиона не му оставаше много,
трябваше да го предупредя.
Той стигна до стъпалото на входната врата
и заобиколи.
Може би бе променил намерението си,
бе загърбил нашите животи,
в търсене на някой друг, с когото да сподели,
някой, много по-възприемчив,
някой, който говори езика му.
Но беше твърде късно за това.
Аз изскочих навън и се обърнах,
когато Лица повдигна метлата (брадвата),
и се прицели, докато скорпионът си пробиваше път
(стъпалата не бяха препятствие тогава),
стовари метлата,
не уцели!
издигна я (скорпионът се сражаваше с невидим враг сега),
прицели се за втори път...

Последното, което видя скорпионът,
трябва да е било метла, профучаваща от космоса -
един спазъм - и Лица изми плочките,
и Тоборг, питаща дали скорпионите са опасни.

© Джонатан Дън
© Цветанка Еленкова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.01.2009, № 1 (110)