ИЛЮЗИЯ

web

Идвало ли ти е някога наум
че светът се завърта в действие
в мига, когато свиеш зад ъгъла?
Таксиметраджията скача в таксито
и дава на заден по улицата.
Хората се връщат от работа,
приказвайки по мобилните си.
В трамвая шофьорът прави съобщение
в смисъл, че “Спирката Уестминистър е затворена”.
Помагаш на чужденец, мислейки, че е в беда,
завеждаш го до посолството.
Веднъж, щом си тръгнал,
завил отново зад ъгъла,
затворил слушалката,
пуснал пердето,
бездомният чужденец и дипломатът се отпускат,
декорът - посолство, небе, дървета, тротоар -
е навит.
И когато затвориш очи, за да мигнеш или заспиш,
едно черно море се извива до брега на мозъка ти,
над което протягаш ръце като гмуркач.
И когато сънуваш
влизаш в черната, кадифена вода
и потъваш
в търсене на корали, миди, перли,
които изваждаш на повърхността,
изпускайки ги в момента на събуждане,
така че се въртят и изчезват от погледа
като листо, черничево семе,
умиращ лебед,
бял като звезда в нощно небе.
Звездите са перли, изпуснати от мечтатели, които отварят очи.

© Джонатан Дън
© Цветанка Еленкова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.03.2010, № 3 (124)