Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОБЩЕСТВЕНИЯТ ВЪПРОС

Алфонс Але

web

Не се изненадах - да си призная - когато снощи получих кратко писмо от г-н Карно1, в което същият ме викаше да се явя час по-скоро в Елисейския дворец2. "По спешност", гласеше писмото.

Отношенията ми с г-н Карно, определено сърдечни в началото на политическите му изяви, бяха доста поохладнели впоследствие, първо, поради достойната за съжаление и станала обществено достояние сцена в "Мулен Руж", второ, поради особеното му предубеждение към моята особа, което го караше да ме държи настрани от всички министерски планове и сметки. (Докладвал съм вече на същото място по този въпрос, стават вече два месеца.)

Както и да е, не се поколебах да се явя на насрочената от президента среща. Кой знае, може пък от това да зависеше съдбата на отечеството.

От влизането ми г-н Карно се спусна към мене и силно раздруса ръцете ми, наричайки ме неговия скъп Алфонс. После ме попита какво ще пия.

- Чаша вода с малко портокалов сироп - беше отговорът ми.

(Никога не пия друго и се чувствам много добре.)

- Да оставим всичко останало - живо подхвана държавният глава, - не ви викам само за да ви разкарвам. В момента сме особено притеснени от обществения въпрос. Добре позната е вашата небивала находчивост; кажете, знаете ли по какъв начин да се справим с обществения въпрос?

- И аз като децата - отвърнах с кротка усмивка - имам отговор на всичко!

- Попивам думите ви.

- Позволете, драги Сади, да сравня обществото със стълба.

Лека почуда прелетя по лицето на внука на победителя от 1793 г.3

- Всяка стълба - продължих - се състои от две вдигнати подпори и множество напречни стъпала, които се стесняват нагоре. Успоредните помежду си стъпала са закрепени перпендикулярно към подпорите от вътрешната им страна. Всъщност нима не знаете всички тези неща по-добре от мене, вие, гордостта на Политехниката4.

Карно кимна утвърдително.

- Когато голям брой хора държат да се покатерят по стълбата, за предпочитане е това гъмжило да се намести равномерно по всички стъпала, а не да се трупа на едно и също.

- Разбира се.

- Да, ама ето какво се получава: по принуда хората засядат на най-ниските стъпала (наричам така тия, дето са долу), прогнили от обществена влага, натежали от блатни пъпчиви жаби, оплетени в кълчищата на неуправията, тия хора завиждат на ония горе, излегнатите на най-високото стъпало, постлано със злато и кадифе, под лазурното небе...

И понеже за малко да се отплесна из облаците като пиян поет, г-н Карно ме върна на въпроса.

- Е добре, минавам към заключението, ето начина: Чудовищно е хората от деня на раждането си да бъдат фатално осъдени на наследство, което да се състои от отчаяние, беднотия и труд (който е най-голямата измежду всички лошотии), докато същевременно разни готованковци се радват на живота и се возят на фин велосипед. Истинският обществен девиз би трябвало да бъде: И на вас ще ви дойде редът. Или пък: Не може все едни и същи да облизват паницата с маслото.

- Правилно! - измърмори главният наемател на улица "Фобур-Сент-Оноре".

- На ваше място бих въвел общонародна томбола, на която да могат да се спечелят всевъзможни награди, като се почне от петстотин хиляди франка годишна рента и се завърши с динената кора и магарешкия бодил5, а по средата се мине през един билюк други печалби. Толкова на брой, колкото е населението на Франция. Тираж, всяка година (на 1-ви април за по-забавно). Ще видите, животът ще стане божия благодат. Страстите ще се уталожат. Завистта ще прибере зелените си пипалца. Ще се възвърне надеждата! Дори този, който сега засега е принуден да се задоволи с динената кора и магарешкия бодил, занапред ще се чувства по-самоуверено, ще го крепи мисълта, че догодина той ще се вози или най-малкото ще изтегли сто хиляди франка годишна рента.

Явно, смаян от кръгозора, който разгърнах пред очите му, президентът се чешеше по главата. После, преди да съм довършил, ме прекъсна досущ като Дюпюи6.

- Mай тъй! Май тъй ще решим обществения въпрос!

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Сади Карно (1837-1894) - френски държавник, президент на Франция (1887-1894) (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

2. Елисейският дворец - седалище на френското президентство, което се намира на ул. "Фобур Сент- Оноре" № 55 (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

3. Политехническата школа - престижно държавно висше учебно заведение (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

4. Сади Карно се пада внук на Лазар Карно, герой от Френската революция (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

5. Простосмъртни изрази, които съответстват горе-долу на това, което математиците наричат нула (бел.авт.). [обратно]

6. Адолф Дюпюи (1824-1891) - театрален актьор (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

 

 

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.04.2012, № 4 (149)