МОЕТО НАЧАЛО В ПЕЧАТА

Алфонс Але

web

Когато, напълно отвратен от безчестията на семинарията и решил твърдо да захвърля духовното звание, за което ме гласяха моите родители, най-сетне успях да избягам от това заведение, пред мен се изправи отчайващо тръпчивият въпрос - с какво ще си изкарвам хляба.

Имах малко спестени пари, но сред тях медените засенчваха сребърните, а златото и книжните банкноти се бяха направо отписали.

Но ето че срещам един приятел от детските години и той ме упътва:

- Познавам един печатар, който възнамерява да основе местен вестник; но понеже е почти напълно скаран с правописа, е длъжен да вземе редактор, наконтен, според израза на Лоран Телад^*, с бегли класически знания. Би ли се съгласил да се заемеш с тази работа?

- По-подходящ човек от мене няма да намери, мога да те уверя, че ще бъда the right man in the right place.

- Идвай тогава, да те представя.

Въпросният господин беше от ония веселяци печатари, с дебели побелели мустаци. Той ме прие радушно:

- Някое произшествие, обикновено житейско произшествие да опишете, можете ли?

В дъното на душата си свих рамене.

Той като че ли прочете мисълта ми и настоя:

- Да, произшествие, а не измишльотини като тия, дето ги печатат в местните вестници. Аз в моя вестник искам да се изнасят новини, които да не приличат на другите.

- Желаете ли да опитам?

- На драго сърце, ето седнете тук на моето бюро и ми напишете двайсетина реда, озаглавени "Неблагоразумието на един пушач".

Не бяха минали и пет минути, когато му връчих моя материал.

НЕБЛАГОРАЗУМИЕТО НА ЕДИН ПУШАЧ

Община Монсало току-що стана свидетел на една тъжна драма, разиграла се вследствие неблагоразумието на един пушач.

Господин Д..., шивач на налъми, се прибирал у дома си вчера, към десет часа вечерта, като по навик пафкал лулата си, от която ежеминутно изскачали жълти пламъчета.

Пътят му минавал през малката борова горичка, собственост на г-жа маркизата Де Шопертюи, и една-единствена искра можела да накара шишарките и сухите клонки, нападали по земята, да лумнат, но нашият герой напълно нехаел за това.

Той продължавал да пуши, когато изведнъж надал вик.

Досами пътеката, зъзнещи на студа, спели прегърнати две бедни деца на около дванайсет години.

Господин Д..., милозлив по душа, събудил дечицата и им помогнал да стъкнат огън от съчки и да се постоплят, след което продължил нататък.

За жалост огънят не се задържал и малко след това изгаснал.

На сутринта бяха намерени безжизнените тела на горките деца, умрели от студ.

...............................................................................................................

- Най-сетне! - възкликна новият ми началник - Tова се казва небанална дописка! Младеж, от утре постъпвате на работа при мене!

БЕЛЕЖКИ

* Лоран Телад (1854-1919), сатирик и памфлетист, един от авторите на кабарето "Ша ноар" (б.пр.). [обратно]

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.09.2007, № 9 (94)