ПЪРВИ ЛОШ СЪН

web

Казвам ви... и друг път съм виждала
бавно крачещата войска
на победените:
на по-влюбените - непосмели да се целунат,
на по-верните - неподозиращи предателството,
на по-честните - неотгледали стайни приятелства,
на по-умните - отминали глупостта.

Бавно крачи войската на победените...
Гледам и не виждам нищо.
Мъртъв вятър се е оплел в косите,
думите са издъхнали,
не можеш да викаш.
И стоя онемяла, със свито сърце.
Замаскирано в залеза слънце
тихо свети, преди да изстине съвсем.

© София Несторова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.03.2008, № 3 (100)

Други публикации:
София Несторова. Целувам камъка. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1983.