НОЩЕН РАЗГОВОР С БАЩА МИ

web

Не спирай на ръба на думите.
Още крачка в мрака под теб
и ще видиш, че няма дъно...

Загубвам се в гласа, загубвам се...
И ако думите не трябваше
да бъдат подредени тъй, че да им вярват,
бих казала:
Не вярвам вече.
Утре беше същото.
Цената ли?
Но не за всеки
и не на всяка
цена.
(Макар че дишаме
еднакво тровещ въздух!)
Остава ми

...някой друг те живее,
опасно е...

да се завърна в тебе.
Като в рòден човек.
И, навела глава, да призная срама си:
с лекота громях надеждите,
а се молех за спасение;
клисавата гордост дъвчех,
докато опадат мислите...

...и настъпи Страшният сън!

© София Несторова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.03.2008, № 3 (100)

Други публикации:
София Несторова. Целувам камъка. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1983.