КАЗВАТ

web

Че ти, който рисуваше
светове за очите ни слепи,
си бил сляп по рождение...
Казват още, че си мошеник.
Защото някой си чул, отнякъде,
(т.е. не точно той, а някой друг,
комуто можем да имаме пълно доверие),
че нямало птици, които летят надолу;
че мислите не покълвали от главите
и не разбивали черепната саксия,
а ги носел вятърът -
оня, дето слиза от върховете;
че любовта била сливане между полове,
а не преливане на цветове
и че ти най-добре знаеш това -
"какво се прави на божа кравичка!"
И още казват, че нямало нищо страшно,
че ти просто си превъртял на тема катаклизми;
че Апокалипсисът бил приказка за лоши деца
от някаква стара книга;
че сънищата не са нашият друг живот;
че музиката не е прозорец,
от който можеш да слушаш звездите;
че денят се познавал от сутринта
и нямало никакви чудеса,
чудесата били атракция за туристи -
"Какво ти чудо?! Слънце си грее, вали си дъжд..."
Казват, че жена ти веднъж...
и че ти... Че ти прекаляваш с пиенето!

Гледаш през кривите предни зъби
на стоустата Клюка -
кокалче здраво не ти е останало вече, -
гледаш навън
и за първи път искаш
(целият жлъчка, отрова и кисело)
да потънеш в търбуха u,
да се смесиш с кръвта,
да избиеш в лимфата!

Ти, който рисуваше светове...
Прости ни!

© София Несторова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.03.2008, № 3 (100)

Други публикации:
София Несторова. Целувам камъка. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1983.