ТРЕВОЖНОСТ

web

Разбунех ли нелепата тревога, че ме има -
и изведнъж ми омаляваше самотността на двора.
Отдръпваше от мен небето цялото си синьо
и ме оставяше без вяра в детските ми отговори.

Денят ми загорчаваше като узрял насила плод.

Примъквах се сред майките отпред на тротоара,
насред домашните им рокли и пречистите им разговори,
където всичко малко е съвсем-съвсем достатъчно.

Където всичко малко стига за живот.

Заслушана в десертите и старите приятелства,
притихвах във уюта на огромното безвремие.
Огледана в олющените нокти на краката им,
на дъното на бял черпак заспивах утешена.

Прехвърляха над мене думи. Мислеха ме ниска.
Женските им приказки не ме досягат, мислеха...

Заситила глада по смисъл, връщах се в градината
и тичах да нахраня помъдрелите кокошки.
Шепите ми - пълни със спокойствие и жито.
          И така - до другата тревожност.

© Сибила Алексова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)

Други публикации:
Сибила Алексова. Заземяване на мълниите. София: Пламък, 2007.