КЪМ ТЕБ, ОБИЧАНА ЖЕНА

web

На Юлияна

Ревнувам тънките ти дрехи,
в нощта съблечени пред мен,
ревнувам раменете крехки,
от топлината им сразен;
ревнувам погледа ти светъл,
ревнувам вчерашния ден,
прозявката на деколтето
и преживяното без мен;
ревнувам твоя свят отминал,
ревнувам твоя свят сега,
ревнувам всичките години,
живени като на шега;
ревнувам и гласа ти даже,
плача ти, женския ти смях,
това, което ще ти кажа
и в сънищата си разбрах;
ревнувам твойта безнадеждност,
която с близостта пося,
дъха и женската ти нежност,
страха си - как да ги спася;
ревнувам времето, което
ограби ни на младини...
Безсилен е да спре поетът
прииждащите старини;
да спре разрухата за двама
в семейния ни кръговрат...
Ревнувам те и няма, няма
спасение на този свят!

© Атанас Стоев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.04.2007, № 4 (89)