ЗАЩО НЕ СМЕ БЕЗСМЪРТНИ

web

Човекът е червив от страсти и съмнения
и гласът му пърха в устие преди устата,
пеперуди смила без капка угризение,
излюпени от какавиди сред червата си.

Тъй чувствата му, недоткани от коприна,
се валят във фекална кал и се ожесточава,
затуй удобен господ си измисля за причина,
де мъсти, убива и с него все се оправдава.

И все прехвърля вините си на себеподобни,
рабошът да му е чист, а тях приятели зове,
цветя пасе чифтокопитно и едноутробно
и се самонахъсва, че друг съдбата му кове.

А ясното небе е тихо, но никак не мирясва
и в един нарочен ден изпраща гръмотевица,
която връз главата му се сгромолясва
и било квото било до таз изневиделица.

© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.07.2014, № 7 (176)