ПО ЗАДУШНИЦА

По Задушница не навестявам гробищата, църквите,
а се залоствам у дома без угризения.
Така е по-удобно за мен, а и за мъртвите
да се сберем за мъничко непритеснени.

Аз, като жив, кафе с коняк си правя.
Ни жадни, нито гладни - те пристъпват фоайето.
Поплакваме за времето, когато са ме изоставили
и за по-напряко през мен ситнят в небитието.

Дано никому не хрумне да похлопа глупаво
на вратата, в този свят за спомените ден,
че втурнат ли се гостите ми да си идат вкупом,
колко му е в суматохата да повлекат и мен.

© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.05.2005, № 5 (66)