ПАЛМА В ОДАЯТА

Че съм заспал на палмово листо, не е беда -
ще ме люлее на дъха ти вятъра пресипнал,
ще се събудя в маранята на поглед резеда,
ти ще лежиш до мене, без да съм те пипнал.

Ще отвием пухкав облак, на слънчев шиш наболи
белоликата си шемет за сита следобедна закуска,
едно на друго ще гостуват телата ни въздушно голи,
паячета ще ги мрежат, вечер бримки ли заспуска.

И няма дума да обелим за слизане от тази люлка,
марионетната тълпа ще висне на усукани кордели,
милионите щурци, насядали в скути с гъдулка,
любовния ни акт ще гъделичкат на отмалели трели.

Че ми се присънва на палмово листо нирвана,
не е беда, а щастие ли е, по-късно ще узная,
когато се събудя на възраста в засъхналата рана,
сред безразборни вещи в изстиналата зимна стая.

© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.05.2011, № 5 (138)