ОДА ЗА БАРАБАНИСТА

На Борис

Младият барабанист барабани по всичко.
По барабани, ако има,
по щайги иначе,
по шкафове и радиатори,
по пейките на спирки,
по стени и по тавани ниски,
по бедрата си и по подметките барабани.
Барабани по гърбовете на приятели,
по тъпите глави на даскали,
по дупета момичешки барабани.
Барабани по вятъра насрещен,
върху рогата на козел барабани,
продължавайки да барабани
по болката от това барабанене.
По кухо тенеке от сирене,
по капачките захвърлени от олио,
по празни тенджери и по глада барабани,
по паветата и небесата.
Барабани по керемидите бакърени
на хранените хора,
ей тъй, за апетит барабани,
ала тям барабаненето е непонятно.
Барабани, дорде ти се барабани, барабанисте!
Барабаненето дори праха от месечината изтупва
и никой повече не ще успее да остави
следи от стъпки върху нея.

© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.05.2005, № 5 (66)