FATA MORGANA

Мечтата си качих на параход,
да ме опусти по живо и по здраво,
да гепи някой друг жадуващ идиот,
в друг континент или държава.

Моряците са хора, все от сорт,
ще я хранят, тегло да не загуби,
доде я разтоварят в някой порт,
където чакат нейните услуги.

Не ми е тъжно, май, да съм без нея
и като че ли внезапно ми олекна,
иначе би трябвало докрай да крея,
дали ще се изпълни, та да смекна.

Изръсих пътьом уж белия товар,
а бях го носил глупом на гърбина
десетилетия, като впрегатна твар,
като принадлежна моя половина.

Сега организирам за случая купон,
елате всички, свободни от мечтата,
каквото има - да си става по канон,
нам неизяснен, като morgana fata.

© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.05.2011, № 5 (138)