БЪЛГАРСКО

Вървях по прашен път
сред пожълтели ниви.
До мен се приближиха двама селяни.
Познах ги: бяха
Разумния Радой и Станьо Познавач.
Продума първият и рече:
­ Недей отива, айол, друг път там,
не е разумно.
Там мамят, там нещата
променят форми и души.
Небето там е като тежко злато,
а канарите и дърветата
пътуват непрестанно.
Разумното е да вървиш
по този прашен път,
да знаеш, че дървото, под което
ще седнеш да пладнуваш,
не ще си вдигне сянката, додето
ти спиш и слушаш житото как диша.
Недей отива друг път, синко, там,
отдето идваш. То не е разумно.
Не е за тебе. Ти си наш човек.

А Станьо Познавач
се плесна по бедрото
и викна: ­ Значи
той иде от Морето!
­ Не ­ казах, ­ аз отивам там.
­ А поел пътя за черничевите гробища ­
ухили се Разумния Радой.
­ Та туй е все едно ­
заключи Станьо Познавач,
намигна ми и двамата отминаха.

А аз поех нататък
да търся сянка на черничево дърво,
която си стои на едно място.

© Стефан Гечев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2000
Стефан Гечев. Самобичуване. Варна: LiterNet, 2000

Други публикации:
Стефан Гечев. Самобичуване. София: Захарий Стоянов, 1999.