Познавам стиховете на Юрий Петрински и автора им отдавна, може би преди 7-8 години. Тогава той не беше печатал още нищо. Имам някакво недоверие към хора, които ми носят ръкописи, може би защото се боя, че ще трябва да им кажа моята истина за произведенията им и така да ги наскърбя. А да си кривя душата, когато става въпрос за поезия, не мога.

Когато прочетох ръкописа на този мълчалив човек, отдавна минал възрастта, когато младите хора започват да се упражняват в писане на стихове, за моя приятна изненада, открих един безспорно таланлив автор. В много от стихотворенията му присъстваше една лирична сдържаност, ясен беше стремежът на автора да търси съчетания на думи, каквито в обикновения говор не се срещат. А такова сблъскване на трудно съчетаеми думи освобождава, както е установил още преди 70 години Пиер Реверди, емоционална енергия, която възбужда при това към активно възприемане на произведението. Много от тези стихотворения влязоха в издадената през 1992 г. стихосбирка “Разрези в сърцето”. Тогава тази книжка, която беше много по-интересна ог много други стихосбирки, не привлече вниманието на критиката, както и на по-широк кръг читатели. Това е естествено: Петрински е и по специалност, и по възраст, и по характер далеч от активните кръгове на литературата. Мисля, че тази втора стихосбирка на Юрий Петрински, която държите в ръка, ще има - дано да съм лош пророк! - подобна съдба. Особено като знаем в каква трудна за дишане атмосфера живеем. Остава на автора да се надява, че по-късно, когато нещата се уталожат и хората се върнат към духовни преживявания, някое внимателно око на изследвач ще открие и оцени по заслуга тази интересна, новаторска и мислеща поезия.

© Стефан Гечев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.07.2001, № 7 (20)

Други публикации:

Юрий Петрински. Бягащи небеса. София, 1997.