Промяната е навсякъде, незабелязана. Ние сме като течащи полиетиленови пакети вода. Следващата вода, която пием, може да е нашата собствена. Налице е интуитивно изоставяне на собствеността, заместена с потребителски глад. Това би лишило формата от съдържание и съответно съдържанието от форма. Сюжетът като безкрайно швейцарско сирене или по-добре като фрактално изображение на алеаторичен куб. При едно по-силно разбъркване на манджата може да се стигне и до първичната пихтия, където виреят такива важни въпроси като: "Какво правим?" и "Къде отиваме? ¹", на които отговори често липсват или са застрашени от изчезване. Освобождаването на тигъра от омагъосания причинно-следствен обръч кара водата в пакетите да тече. Ти, читателю, си толкова анархист, колкото и аз, когато цъкаш копчето в банята или затваряш вратата на хладилника. Нямам какво да ти кажа и ти го казвам. Подобни (де)структури се забелязват навсякъде в отношенията между хората, придвижването им от точка ² в точка и най-вече в консуматорските дейности. Вървейки и блъскайки се един в друг, хората се влюбват веднага. Смяната на посоката, фокуса на наблюдение, премахването на същите действа винаги освежаващо. Предполага се, че вакуумът, който ще ни обгърне, ще открехне омнипосочни магистрали, несъизмерими с досегашните светопредставления. Това убийствено синьо (blues), тези индиански практики ³ (да се извади обувката на Кортес от диарийната кал) вече се усещат във всички скрити и явни кътчета и ъгли, където вместо ежедневните (техно)логични паяци, все по-често се забелязват пингвини на абсурда и колебания във Всепоглъщащото Съзнание. Хаотично променяйки израза и връзките между всяко едно нещо и всяко друго нещо, бавно се доближаваме до начина, по който функционира природата. Доближаваме се до приятна тишина, привидно люлеейки клонка (clone ⁴) връз клонка, където всеки шум (звук) служи като трамплин за всеки друг шум (звук). Това не означава все още, че сме глобални гризачи или безпътни вируси homo sapiens ⁵, но и не ни пречи да храним подсъзнателните ни папагали с бишкоти между прътите на мозъчните клетки и да викаме "Рамазан" на съседите по разум. В тази разчупена вече джаз-супа, може да се плува. Все пак е рано за антиметафизични рекорди, тъй като още не се знае от кой ръб на бозата сме. Светът (ни?) бавно женшенясва, изплювайки омнипотентно тригонометричните забави на синергетичните божества, зулум-зулум и ОМ в далечината. Това или онова напомня на морските пирати и геодезичните куполи на Б. Фулер и в частност на радостния синтаксис на дълбокоуважаваната Гертруде ⁶. Така няма да останат неща за изхвърляне и ще се премине към едно по-леко цигански-ориентирано мислене, съчетано с камбанен звън от китайски динги-донг звънчета в просветлените кухни. Музика ще струи дори и в специално оборудваните ⁷ акустични помещения; хазартно разговаряйки с машините, ще се появят книги, за по-кратко време, отколкото човек може да ги прочете, съдържащи цялата ненужна мъдрост, сбрана и грижливо завита в торбички от чай, готови за консумация от многоустия и шивоподобен потребител. Хубавото е, че всеки човек има разум, а най-хубавото на човешкия разум е, че се променя. Мисленето започва все повече да прилича на четене на вестник. Прескачайки от статия на статия, човек си избира какво да чете. В случая вестникът е насъбралият се боклук в съзнанието плюс разните там колективни несъзнавани и подсъзнавани, често описвани и намесвани в редица тъмни, и бъкащи с пеещи хлебарки, произведения на това, което някои се опитват (и то доста успешно) да наричат изкуство. Всъщност нещата са много по-лесни и изобщо не обичат да се подлагат на анализ. В резултат на редица пробиви човек събира някоя летяща като електрон мисъл и др., опитвайки се да определи местоположението й или скоростта й. Чрез глобалните мрежи (станали продължение на сетивата ни ⁸) тези така получени мисли достигат до всеки друг човек. Излизайки от главата ми, идеята ме напуска и аз съм свободен отново.

БЕЛЕЖКИ:

1. "- Ако ти и тати се разведете, аз няма да остана с теб и няма да остана с тати. - Къде ще ходиш тогава? - Ще се върна назад към природата." [обратно]

2. Ин-ян. [обратно]

3. Животът е танц, музика, илюзия. [обратно]

4. Овцата Доли най-малко. [обратно]

5. Вж. С. Лем и др. [обратно]

6. Stein. [обратно]

7. А ла Казанлъшка гробница. [обратно]

8. Гледай патило - М. Маклуън. [обратно]

© Сергей Глинков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.11.2000, № 11 (12)