Казваш ми -
животът и времето са само в една посока
Ала как да се примиря с това
като пътя зад себе си
не съм извървяла
Там едно дърво се съсухри
то детството ми люля
а аз нищо не сторих
да го присадя отново
сега децата ми
нямат свои дървета
Буренясват назад
гробовете на баба и дядо
а друго им бях обещала
Избеляват черните дрехи
на майка ми
от пребоядисването
й потъмняха дланите
Как да продължа напред
като зад мене останаха
камари нечути думи
непротегнати ръце
цял шкаф неизпратени писма
тревясали пътеки
напуснати къщи
една недовършена книга
много живот
и едно неслучило се умиране
Как да продължа напред
и какво е напред
накъде е
като зад гърба ми
е още неразбраната
едва доловима усмивка
по лицето на брат ми
преди да го заровим в земята
и недовършените ни спорове
и недопитите чаши
недогорелите фасове
и листовете с неразбираем почерк
и местата
в които не бяхме заедно
И мъжките сълзи на татко
от тях розов храст
се разлиства напролет
И още
от един градски балкон
едно безответно помахване
ме мами към тъмното
Имам нужда от ангел
да държи ръката ми
когато тръгна назад
срещу обичайната посока

© Пенка Ватова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.06.2005, № 6 (67)