Когато келнерът ми донесе димящата супа -
сякаш извадена
от гърлото на вулкан -
навън здрачът пееше
с дрезгав скитнишки глас,
а дъждът му акомпанираше.

През две маси пепитен старец
гледаше интровертно в чинията си -
бастунът му, подпрян на съседния стол,
напразно се силеше
да разцъфне.

Телевизорът до бара
пръскаше парфюмиран смях
и в очите на момичетата
можех да видя целия свят -
само мене
ме нямаше!

© Петър Чухов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.12.2002, № 12 (37)

Други публикации:
Петър Чухов. Малки дни, 2002.