Не е ли ирония на съдбата,
че вместо баща
съм педофил.

Харесвам малките удоволствия.
Тези невръстни сестри на екстаза,
чиято сладост ме кара да вия
като полицейска сирена
от ням филм.

Но какво си мислите? -
става дума за това
да седя до прозореца
в кресло, дълбоко като мисъл на Хайдегер,
да слушам речи на Хитлер,

а навън бавно да става есен
и по тихата улица
момиченцата да тръгват на училище.

© Петър Чухов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.12.2002, № 12 (37)

Други публикации:
Петър Чухов. Малки дни, 2002.