НАДЕЖДАТА НА ПИСАТЕЛЯ

Никола Иванов

web

Ангел Г. Ангелов не е от продуктивните съвременни писатели, защото не е привърженик на лесносмилаемата конюнктурна и повърхностна проза. Той рядко издава книги, но те впечатляват със своята дълбочина и свидетелстват за интензивната работа на ума и сърцето на своя автор. Последният му роман “Бъдещето на отминалото време” е поредното доказателство за тези констатация и твърдения.

А. Ангелов си е изработил свой специфичен писателски стил, който го отличава и ситуира в съвременната ни литература. Неговата проза можем да я определим като своеобразен “фантастичен реализъм”. Подобно определение предопределя и стиловата специфика на творческия му облик, за който особено характерни са дълбочината на писателските му разсъждения и инвенции, и философските обобщения и полифоничност. Тоя писател често прибягва до услугите на хиперболата, гротеската, иронията, сарказма, сатирата. Негов верен съюзник е нравствено-социалното изобличение на човешкия характер, в който ожесточено се борят Ангелът и Сатаната, Доброто и злото. Ето какво ще наблюдаваме и прочетем из страниците на романа: “...самосрутени човешки обиталища, остатъци от минали цивилизации, както и човешки отпадъци от различни видове злоба, корозираща омраза, ръждива завист, отровно интригантство, самоубийствени желания за мъст и убиване, всепоглъщаща алчност и безпардонен егоизъм. Пътниците крачеха на едно място, залутани в преследването на измислените си цели, съществуващи сред измисления си свят, отказали се от проявите на Доброто, прегърнали като собствено изчадие различните форми на злото, забравили за Душите си, които по-късно в околностите на безкрая щяха да напомнят за себе си.” Никак не са весели и оптимистични описваните картини и персонажи в книгата. И неусетно се сещаме за гения Ботев: “Тъй върви светът - лъжа и робство/ на тая пуста земя царуват...” А. Ангелов ни уверява колко прав е геният. Впрочем, като всеки гений.

Друг специфичен и обикнат похват за Ангелов са обобщените образи. Те обикновено са без собствени имена, макар че са релефно очертани и индивидуализирани - Богаташа (Б), Матроната (М), Учения (У), Алчния (А), Измамника (И), Красотата (К), Грозотата (Г) и т.н. Той предпочита типа герой, който дава обобщена представа за явлението в нравствено-философски и етичен смисъл, като морал и поведение. Например образът на Богаташа (Б) е алюзия за забогатяването на световните богаташи, а нашите богаташи и новобогаташи, и пътят им към богатството, са минимодел на световните. За да забогатееш неимоверно, трябва да имаш нещо хищническо и жестоко в характера си, наглост. По време на заграбването и забогатяването трябва да се отървеш от чувства като състрадание, човещина, съчувствие. Те са пречка и спънка, слабост, която е противопоказна.

Алчния (А) например е подобен на някои от Гоголевите герои от “Мъртви души”, на някои от героите на Достоевски. И въпреки че са максимално обобщени, образите в романа са достатъчно индивидуализирани и запомнящи се. Защото виждаме как по кожата на Богаташа постепенно се появяват люспи и той се превръща в безмилостен хищник, готов като алчна акула да схруска жертвите си.

Не е отмината и демагогията на властимащите по медиите и лицемерните им закани за разправа с престъпниците, които непрекъснато чуваме и четем, но нищо такова не се случва, защото и те са съучастници в престъпленията и ги прикриват. Това е мафията, която властва над бита и ежедневието ни.

Моралните призиви за отхвърляне на Злото за сметка на Доброто не намират ответ в закоравелите човешки души, забравили за Любовта и подвластни на Омразата. Това е така, защото ни управляват антихристи и ни липсва Страхът от Бога и неговото неминуемо възмездие, което ни очаква за сторените грехове.

Романът “Бъдещето на отминалото време” е една “жестока” книга, жестока с разсъжденията и прозренията на писателя, със задълбочения социално-нравствен разрез и анализа на механизмите, който прави Ангел Ангелов. Метафоричност, натурализъм, обобщения са негови характерни черти.

Моралната и философска позиция на А. Ангелов е изразена в цитатите от лекциите и беседите на Беинса Дуно.

Всъщност колкото и безнадеждно да е настоящето, Надеждата на писателя е налице. И тя е в новия нравствено-морален облик на бъдещото чмовечество. А това е и нашата Надежда. Или както вярваше великият Достоевски - Красотата ще спаси света.

© Никола Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.07.2006, № 7 (80)