Иван Сухиванов - Паралелни драми

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПАРАЛЕЛНИ ДРАМИ

Иван Сухиванов

web

През стената проникват гръмотевични гласове от усилен до дупка телевизор... Фернандо: “Какво е сторила бедната Росалинда, та да свърши тъй печално?!”; Изабела (вероятно през сълзи?): “Не зная, скъпи ми, Фернандо! Но трябва да се примирим... понякога съдбата е без милост...”; Фернандо: “О, кълна се...” (избухва в плач); Изабела: “Престанете... моля ви!”; Фернандо (на фона на трагични акорди): “О, господи... нашата Росалинда е мъртва! Къде сте днес, Росарио, Деметра, Рамон и Соледад?!”; Изабела: “Не!... не, не, не... (истерично) Неееееееее!...”

Звъни се. Влиза Кирил. Заварва Димана, вперила очи в телевизора. Димана (без да вдига поглед от екрана): “Къде беше?... колко още да търпя връзката ви?!”; Кирил: “Пълни глупости!”; Димана: “И коледната картичка ли е глупост? (хвърля му в краката шарен пощенски плик и с преправен глас...), “Весела Коледа... хъни!”. Кирил: “Всеки може да драска квото си ще...”; Димана: “Аха... всеки може да драска квото си ще...”; Кирил: “Престани да се заяждаш”. Звъни се, този път по-настоятелно. Димана: “Глупак!”; Кирил: “Какво?!”; Димана (без да отделя поглед от екрана, с леден глас): “Видели са ви... във виенска сладкарница... с госпожица Офелия...”; Кирил: “Какво?!”; Димана: “А сега... много внимавай какво ще ми отговориш!”; Кирил: “Слушай!...”; Глас от телевизора: “Ще те убия! Чуваш ли?!”; Димана: “Май не ти държи дупенцето? Глупак!”; Кирил: “Млъкни!” (тряска вратата); Димана: “Нещастен... мухльо!”. Кирил се завръща, в ръката си стиска отвертка. Димана: “Не ми минават тия...”. Отново се звъни на входната врата. Димана: “Не съм забравила... хъни!”; Кирил се спуска и забива отвертката между плешките на Димана. Димана: “Въъй!... ох... оххх...”. Кирил я гледа изумено, изпуска отвертката. Димана (пълзейки): “Помощ!... помоооощ!”. Отново се звъни. Димана разтваря входната врата и се търкулва в краката на пощальонката: “Той ме уби!”... Пощальонката изтървава чантата с кореспонденцията, сетне надава кански писък, който рикошира във вратата на насрещния апартамент, на която, върху кокетна месингова табелка е изписано: “ОФЕЛИЯ ХАДЖИВЕЛЕВА. ОДИТОР”.