АНГЕЛИ

web

Встрани от пътя, с лед покрит,
на крачка от небето само,
седеше мъж, надве превит,
и сили нямаше да стане.

Препънал ли се бе пиян
или до смърт го бяха били,
не знаех аз, докато сам
встрани от пътя трупах сили.

И гледах как от векове
ни звяр, ни птица го нападна,
нито от нищото човек
наоколо му се прокрадна.

Като кобила без седло
бе хлъзгав и висок баира,
но бях роден с едно крило -
и теглих ключ на манастира.

Смрачаваше се и студът
светците гонеше от храма,
когато превалих отвъд
и крак подвих да го подхвана.

В канавката, набита с лед,
с пера и кости от черупки,
седеше той по бял елек
и с бели ленени обувки.

И беше жив, и беше цял,
макар и с два-три зъба само...
А как дотук се бе добрал,
за мене тайна си остана.

Но го изправих на крака
и го проводих до шосето.
А той целуна ми ръка
и полетя срещу небето.

© Георги Борисов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.04.2005, № 4 (65)

Други публикации:
Факел, 2005, № 1.