ДУХОВНА ПОЕЗИЯ

Емил Ив. Димитров

web

Духовната поезия на Сергей Аверинцев е поезия, стояща встрани от господстващите направления както в руската, така и изобщо в съвременната европейска поезия. Тя е един съзнателен анахронизъм, препращащ ни към явления, отстоящи не само във времето, но като че ли и "чужди" на съвременния любител на изящната словесност. Първо, това е традицията на руските народни "стихи духовные", отразила се в творчеството на Аверинцев не само с това, че е задала неговата тоналност и - донякъде - темите му, но и с "поетиката" на заглавията на някои от неговите стихотворения, като напр. "Стих за Св. Варвара", "Стих за името Иисусово", "Стих за благоразумния разбойник" и др. Второ, влияние върху духовната поезия на Аверинцев оказва творчеството на слабо познатия у нас (а доскоро - и в самата Русия) Вячеслав Иванов - изтънчен естет и теоретик на руския символизъм, сложен и "труден" поет, един от продължителите на традицията на руската духовна поезия. Трето, самият Аверинцев подчертава влиянието върху собственото си художествено творчество на поезията на английския мистичен поет от нашия век Чарлз Уилямс - сподвижникът и приятелят на Толкин и К. С. Луис.

Поезията на Сергей Аверинцев е трудно да бъде схваната извън неговото творчество като цяло, но тя като поезия има (и трябва да има!) своята значимост сама по себе си. Поетът Аверинцев е немислим без учения Аверинцев, нещо повече - той донякъде е производен от него. Ето защо неговата поезия изисква коментара като необходим елемент за своето разбиране. "Вплитането" в стихотворенията му на повече или по-малко точни библейски цитати (обикновено отделени с курсив), на легенди, житийни мотиви и пр. е нещо повече от обичайно. Това е една многоучена поезия, но поезия, еманципирала се от учеността на своя автор, но не и от духовната реалност, подлежаща на изображение.

Досегашните публикации на мои преводи на поезията на Сергей Аверинцев в "Култура", "Литературен вестник", сп. "Мирна" и сб. "MESHMBPIA" бяха посрещнати твърде благожелателно от българския читател. Нещо повече: поезията на Аверинцев се оценява по-високо в Полша (където излезе неговата първа поетическа книга), Германия и България, отколкото в самата Русия. Това може би идва да ни покаже, че за оценката на многомерността на един талант е по-подходящ отстраненият поглед, отколкото "близостта" на родния контекст. И още: противно на скептиците, твърдящи, че "поезията е онова, което се губи при превода", би могло да се формулира противоположният принцип: тъкмо преводът е "вердиктът" за поетичността на една поезия; поезията е преводима само в степента, в която тя е поезия.

Надявам се, че предложените нови преводи на духовната поезия на Сергей Аверинцев са недвусмислено доказателство за това.

© Емил Ив. Димитров
=============================
© Мост (електронна версия), 1999, № 4-5
© Електронно списание LiterNet, 19.03.2001, № 3 (16)