ДЪРВОТО НА ЖЕРТВАТА

Най-напред то забрави отвеса на името си.
И неволно започна до смърт да тъгува.
После легна във вятъра, който пътува,
и стана несъизмеримо.
И го дръпнаха разни предвечни посоки -
струйки въздух с копнежа си го разлистиха,
кръгли вихри вглъбиха цъфтежа на мислите му
и кадиха му с плодови сокове.

И когато веднъж най-случайно премина
над земята, където тъгуваха корените му,
то забави дъх, сякаш на Бога се молеше...
И отшумоля над градините...