* * *

Понякога във въздуха се врязват
многозначности
и в безподобието ляга дух на вятър -
тогава точковидният покой
опитва да измери дължината на съдбата си.
Но колко образа
могат да бъдат събрани
на острието на една копраля,
с която източният хоризонт
да се раздалечи от слънчевия разум?
Аз често чувствам точковидния покой,
разрязан
напосоки
от духа на вятъра,
но всеки разрез всъщност преповтаря
връх на копраля,
връх на копраля -
там, дето всеки хоризонт
и всяко слънце
съществуват еднозначно
във постоянната сегашност
на зазоряването...
Умът ми е орач,
забол с копраля слънчевия диск
към източното било,
за да подкара воловете си
по пашите на Рила...

© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002

Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.