* * *

Едва успявам
формите на течността да събера -
върху пропорциите ръбести на моя разум
растат разкъсани повърхности,
а вътре в него
неизпълнени пространства зеят,
протягат жаждата си. О, вода,
как формата
на твоите свещени съдове
да съхраня?...
И кой ще ми повярва,
ако дозаобля
обезглавената сферичност на чашата,
наречена сърце?
Там векове наред
втечнената ми жажда се събира.
Но чак сега разбирам,
че всяка капчица е била
кръв
от изворно съзнание.
И във действителност
употребил съм вечността
да нося равни плочи
и мраморни чучури да изсичам
или накратко -
да обичам
името
на моето съзнание.

Без да разбирам съм живял
все воден от води -
без да съзнавам
аз съм азил
във изворната кръв на Битието си...

© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002

Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.