АПОКРИФ ОТ МОНАШЕСКА КИЛИЯ

Защото виждам тялото й
с най-изящен ритъм да излиза от Египет,
защото нимба й крайобразен не смея да иконопиша,
защото недостъпен е чардакът й за моята отрада -
затуй петкратно страдам, Господи,
петкратно страдам...

Но забранил си с нея във Египет да живея -
затуй ти пея, Господи, затуй ти пея -
да й отвориш обиталището на душата,
където гроздовият сок на Твоята Любов я чака -
да я превърнат благочерпците ти в чаша благост -
да черпя сутрин -
вечер да доливам в нея радост...

Не знам подготвен ли е, Господи,
мъжественият разум
за мисълта, че безнадеждната любов
не е омраза,
че само в девствената чаша
капките на благостта се стичат...
Но я обичам, Господи -
така ме научи и Тебе да обичам!

© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002

Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.