* * *

Има някъде мълчания, които се разминаха с мълчанието ни.
Има сънища, с които мракът се засити и си тръгна.
Има стенещи от нищета огледала в бордеите.
Има влюбени удавници в четирилистните съзвездия на детелините.
Има обругавани легла, в които никога не влезе любовта.
Има гълъбов пух върху ноктите на ястреба.
Има парещи спирали на змия, в чиито страхове чужд страх гнезди.
Има черно колебание на съхнеща земя в търпението на посевите.
Има тишина на корени, в които червеят предхожда зрелостта.
Има залък в чуждата ръка, избелващ огъня на моя глад.
Има унизяващи поклони, след които е без стойност съществуването ни.
Има вяра, угнетяваща онаследените ни богове.
Има ужаси в историята, вледеняващи с кървящ камбанен звън.
Има белези в сърцата ни, жигосвани от близостта на екзекуторите ни.
Има съсък на зловещи хорове от неизносени зачатия в клоаките.
Има факти, от чиято безнаказаност ни удар, ни присъда ще отекнат някога.
Има тягостни безвремия, гоени от самовзривяващите се абсурди.
Има сенчест свят от тайни, недостъпни за прозренията...

Има толкова неща
и толкова, и толкова неща,
с които е непредвидим животът ни!

© Димитър Горсов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.08.2011, № 8 (141)