Владислав Тодоров

web | Адамов комплекс

Окото среща думите като фередже, което стеснява пространството на погледа. Това прави погледа шпиониращ, дебнещ.

Думите са фереджето, което възпалява окото, застанало на пост пред него. Погледът нараства в еретически абсцес и добива желаещо тяло.

Думите ни правят Рицари, не тълкуватели. Напред към смели имена!

Тази книга, представяща фигурите на нарастващото пространство, ще види правилно онзи, който не изпитва необходимостта да я разбира.

Разбирането е отстранено от прелъстяването.

Погледни и пожелай словата!

Р.S. ПОСТ-СКРИПТУМ КАТО ПОСТ-МОДЕРНИЗЪМ

Политическият проект на Модернизма, неговите реализации и неговият пределен естетически коефициент подиграха напълно романтическата идея за твореца-гений и неговата персона. Идеята за Автора-уникум, за трансценденталния произход на неговата активност и въображение претърпя радикална политическа редукция и окончателно мутира в идеята за уникум на политическата власт и естезис на нейната активност.

Авторът на модернизираната реалност е Политическата власт. Както Бог, така и Художникът претърпяха решителна модернизация и бяха превърнати в морални и художествени "представителства" на Политическото и Властовото действие.

Новият Автор на реалността е Политическият Авторитет (власт). Той е решително деперсонализиран, разомагьосан, научно оправдан и е действителен само доколкото е доминиращ и дисциплиниращ социалните тела. Той се само-оторизира чрез собствения си език. Той възпроизвежда самодвижещ се, само-коригиращ се, само-зареждащ се политически дискурс и чрез него задава правилните и вменяемите форми и принципи за рационализиране и за реагиране на актуално случващото се и на всичко случило се в света. Историческото съзнание е възможно само защото политическият дискурс може да припомня сам себе си.

Авторитетът е зареден с най-силното и най-ефективното въображение. Той си въобразява това, което после действително осъществява. Той конструира света в съгласие със структурата на собственото си въображение. Той превръща собствените си привидения в реалност. Реалността, която Авторитетът поражда, е винаги фигуративна.

Политическото пространство е имагинерно пространство. В него Авторитетът става видим и неговата воля е адресирана непосредствено естетически към социалните тела. Политическото пространство съдържа, охранява и укрепва видимостта на Авторитета.

Политическото пространство е имагинерно, защото представлява само-изобразила се Власт. Но то е миметично, защото представлява упражнена върху телата Власт. Телата миметират образите и фигурите в политическото пространство и така се дисциплинират, за да могат да съществуват и оцеляват в него.

Политическото пространство е имагинерно в произхода си, но миметично в нарастването си.

Р.Р.S. Естетическото е сюблимното състояние на Политическото.

Р.Р.Р.S. Политическото може да бъде оправдано единствено естетически.

Р/S Ето я Възродената Византия!

Да обърнем Империята на образите в Резистенция на образите.

Аз, Владислав Тодоров - Безобразният

© Владислав Тодоров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2006
Владислав Тодоров. Адамов комплекс. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Владислав Тодоров. Адамов комплекс. София: ИК "Иван Вазов", 1991 (вариант).