Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Amazon Books
:. Amazon uk Books
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Cooking, Food & Wine
:. Littérature sentimentale
:. Society, Politics & Philosophy
:. Shoes - Boots - Bags - Handbags
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АДАМОВ КОМПЛЕКС
генеалогия на пространството, имената и голотата

Владислав Тодоров

web | Адамов комплекс

EGO SUM QUI SUM
Бог

НА ТОЗИ, КОЙТО ИЗДЪРПА КАМЪКА, ЗА ДА СЕ
СВЛЕЧЕ СИПЕЯ, КЪДЕТО АЗ СТОЯХ И МЪЛЧАХ.

Политическото пространство възниква там, където в натурата на света бива инсталиран човекът. Човекът е радикално въдворен в пространството и наказан да го разширява. Политическото пространство нараства, защото в себе си е затворило човеци.

Всички вие си спомняте как именно се е случило това. Аз ще се опитам да го разкажа не точно така, както го помните.

ПОЯВАТА НА ИМЕНАТА

В началото Бог сътворил света и нещата в него от пилеещо се вещество. После явил Човека и го призовал да даде имена на нещата. И Адам изобретил имената.

Имената срещнали нещата и ги превърнали в създания. Така светът изгубил безименната натуралност на нещата, защото Адам ги произвел в създания.

Създанието представлява Кентавър, сглобен от тяло и име.

На сътвореното от Бога било дадено име. Така Адам създал света.

Бог бил творецът, Адам станал създателят.

ПОЯВАТА НА ДЕЛАТА

След като Адам създал света, който Бог сътворил, се случило фаталното. Адам отхапал от забранения плод и очите му се отворили. И видял той създадения от него свят.

Прегрешението предизвикало зрението. Очите станали прожекторите на вината.

И видял Адам създанията голи. Той съзрял това, което вече бил назовал.

Голотата открива единствено тела, дарени с имена.

Благодарение на имената, следвани от делата, Адам познал своето инсталирано в света голо тяло. Да бъде Голота!

ЕXILIUM

После Адам бил изхвърлен на земята.

На земята всички неща са укрепени с имена, всички дела са грешни, всяко тяло е импрегнирано с голота.

Адам бил изгнан в света на имената, на делата и голотата. В света, който сам създал. Създателят бил заточен в пространството на собственото си създание. Тялото му било въдворено в Голотата. Така Адам бил наказан.

Всичко това се случило, защото трябвало да бъде различен Адам - създателят на един погрешен свят, от Бога - твореца на правилния свят, който бил загубен.

Бог наказал Адам да бъде вечен пленник на изобретените от самия него езикови устройства. Тялото му било хвърлено зад стените на имената и попило голота.

Така възникнало непоносимото пространство на Адамовия свят, чиито начални термини били имената, чийто генератор било голото тяло, чийто генеративен принцип бил грехът.

Впримчен в имената и наметнат с голотата, Адам се намерил в един погрешно сглобен и непоносим свят. Голият Адам мутирал в урод. Страх и треперене сковали волята за живот. Тялото получило тежки отоци поради погрешно сглобения от него свят.

И отворил Голият Адам война на всички имена.

ЕТИКА / ЕСТЕТИКА НА ГОЛОТАТА

Голо е накованото с имена тяло. То е срамно, защото е наковано с едни имена. То е грозно, защото е наковано с други имена. То е етическо явление, защото го среща един познал Добро и Зло поглед. То е естетическо явление, защото го среща един желаещ го поглед.

Етика / Естетика на Голотата - това е Човешкото, твърде Човешкото.

ПОСГЬПКАТА / ТВОРБАТА

Етически свят е този, който, веднъж построен, не може да бъде напуснат. Създателят остава вътре в него. Адам създал този свят. Светът-Постъпка. В постъпките си Адам е радикално уловен, въдворен.

Художествен свят е този, чието сътворяване представлява акт на напускането му, на изоставянето му. Веднъж завършен, този свят е изцяло изоставен от Гения. Бог сътворил този свят. Светът-Творба. Творецът е радикално освободен от пространствата на Творбата.

Бог е изначално оправдан за делата си, защото когато съдим творбата, ние не съдим твореца. Него там го няма. Творецът не може да бъде разпознат в термините на творбата. Тя е форма на неговото гениално инкогнито.

Обратно, Адам е изначално разпознаваем в термините на постъпките си, защото когато съдим постъпката, ние непосредствено съдим извършителя й. Той е изявен изцяло Тук, в нея. В постъпката деятелят е уловен. В нея той е видим. Гол.

И започнал Адам да бинтова голото си тяло, започнал да го облицова и превързва, за да се скрие и маскира в пространствата на своя свят. Оригиналното човешко състояние - да бъдеш гол, видим и разпознаваем в делата си - е непоносимо.

Етическият свят или Светът-Постъпка е най-"стесненият" свят. Човекът е накован с имена и присъди. Гол, той панически се втурва да се скрие в сянката си.

ОРГАНИТЕ НА ЖЕЛАНИЕТО

Ева изкусила Адам. И видял Адам Ева гола. И я пожелал. И я познал. Желанието станало ресурса на познанието.

Окото е чудовищен орган. В него желанието мутира в непоносими видения.

Желаещото око поглъща видението и така го пленява. Но окото познава и наглото състояние на ерекцията. То се пълни с кръв, издува се, изпъква, за да се превърне в навиращ се пръст. Окото е Андрогин. То владее състоянията на утробата и фалоса. В него гениталиите на Адам и на Ева стават един орган.

Окото е най-чувствителната мембрана, която разпознава пространството и ориентира тялото в него. То представлява еманация на химена в перфектен рефлектор. Окото непрестанно е разтрисано от желанието да бъде изнасилено от собствените си видения.

Адам бил наказан да желае в мъки, така както Ева била наказана да ражда в мъки. Окото станало утробата на желанието. И Раят бил загубен, защото станал видим.

Познанието е възможно чрез имената, но поради желанията.

Устата е сглобен капан.

Създанията представляват същества, възпалени от имена. Източникът на заразата станала устата.

Преди да отхапе ябълката, устата била вече заредена с имената. Моторът на езика бил вече сглобен в нея, когато тя се отворила и се провинила. Устата вдишала вината.

Именно в устата вината заварила имената. Тя е местопрестъплението, където всички имена възникват, натоварени с вина.

Говоренето представлява сглобяване на капаните на провинението, фаталността се състои в това, че капаните не могат да бъдат разглобени. Те могат да бъдат единствено изтощени.

Действителният край на адамовото говорене е колапсът, свършекът, а не логическият край на пропозициите.

Провинението не може да бъде логически изказано, то може да бъде единствено изчерпано, защото то е ресурсът на самото говорене.

В устата вината арестува имената и ги малтретира до пълното си изтощение.

Адам паднал в капана на вината, зареден с имената. Всеки възможен свят започва от Падналия Адам.

Имената дошли по волята на Бога. Желанията - по волята на Дявола, подхвърлил ябълката. Тялото на Адам станало капанът, в който Бог ловял Дявола. Така възникнало страданието да имаш тяло.

Тялото е голо в мъки. Голият реве от болка.

ИНИЦИАЛИТЕ

Говоренето се задвижва от желания, нахлули в отверстията и заставили сглобените там капани да заработят.

Капанът членоразделя желанията и устата започва да говори.

Адам станал инженер на капани и ловец на желания. Той сглобил от имената капани и захвърлил там собствените си желания като техни вечни мотори.

Говоренето непрестанно колабира, защото потокът на желанията е премлян от сглобките на капана.

В началото бе колапсът на словото.

Капаните, сглобени в началото на моето същество, го отварят в света. Те представляват неговите желаещи отвори. Окото, Устата и Листото ме въвличат непосредствено в пространството на света. Чрез тях моето тяло е заредено в света. Инсталирано в света. Инициирано в света.

Моето тяло е моят инициал.

РАЗБИРАНЕТО Е СИМПТОМ НА БОЛЕСТТА

Необходимостта да бъде разбран светът е симптом за дегенерация на Адамовото присъствие в света. Тази необходимост произтича от вторично явилата се непрозрачност поради изтощение и старост на органите, които отварят човека в света, които зареждат тялото му в него.

Разбирането има формата на вникване чрез опипване. Окою дегенерира в сляп пръст.

Устата престава да сглобява от имената опасни капани и да ги зарежда в света. Тя започва да превръща имената в протези, с които изроденото в пръст око трябва да си помага. Както слепецът почуква с бастунче това, което среща, без да вижда.

Устата става работилница за протези, които инсталират слепия в света и укрепват неговия недъг. Слепецът разбира света, защото го задръства със собствените си протези.

Да бъдеш зареден в пространството на света и да бъдеш инсталиран като слепец в него са две несравними ситуации.

Адам познава, защото залавя, не защото разбира обекта на желанието. Той сглобява капани, не протези.

Адамовото око не опипва. То хапе.

Окото е зееща Уста.

ПРОСТРАНСТВОТО Е НАКАЗАНИЕ

Адам бил заточен, той бил хвърлен в пространството, изначално заредено с имената, повредено от греха и репресирано от Голотата. Адам бил провален в пространството. Клаустрофобията формирала неговата начална идиосинкразия.

Най-много власт е съсредоточена там, където пространството е пределно стеснено, там, където тялото е стегнато в корсета на имената, вината и голотата. Подобни стеснения на пространството дисциплинират тялото и то формира своите политически пози, за да може да съществува и оцелява в халките на властта.

Инферналното пространство например се вижда като пределно символически разчленено, където всяко едно тяло е максимално стеснено и превито в уникална поза. Адът е най-ефективната фигура на максимално артикулираната в пространството политическа власт.

Политическата власт не представлява никакъв субект. Тя представлява строго организиран пространствен ред, в който социалните тела са радикално инсталирани. Адът, изчистен от идеята за Бог и Дявол, от идеята за вън-поставен наблюдател - Данте и Вергилий, представлява пространството като политически феномен.

Пространството под земята е далеч по-плътно, по-стеснено, по-разчленено и по-опасно, отколкото пространството на и над земята. Вътрешността на земята представлява най-мощния капан някога сглобен. Вътрешността на земята привидяна като политически феномен, като фигуративен порядък, не като геологическо явление.

За да се спаси, Адам започнал да импрегнира пространството със символи и шифри, да го зарежда с алегорически устройства, да го кодира, да го пълни с метафори, да въвлича телата в сюжети. Така Адам започнал да строи Големия наратив, наречен Книгата на живота. Превръщането на стесненото пространство в Книга било спасение.

Книгите възникват там, където пространството е най-силно стеснено, за да го разширят. Книгите, наративите, образите, които Адам създал, идват да анестезират тялото му, прищипано от халките на властта.

Евангелието не би имало смисъл, ако тялото Христово не бе максимално стеснено на Кръста. Разказите и иконите на Разпятието ефективно разширяват съкратеното в конвулсия пространство.

Светът расте, защото човекът се спасява.

Пространството нараства единствено като политическо явление, в което Адам е принуден да оцелява, като го разширява.

Адам оцелява, защото Адът се разширява.

Адът нараства - това ме спасява!

 

 

© Владислав Тодоров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2006
Владислав Тодоров. Адамов комплекс. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Владислав Тодоров. Адамов комплекс. София: ИК "Иван Вазов", 1991 (вариант).
















Партньори